Според вестник „Капитал“ българските банки продължават да разширяват кредитната си активност и през първото тримесечие на 2026 г., като ръст се наблюдава както при жилищното и потребителското, така и при корпоративното финансиране.
При ипотечните кредити най-голямо увеличение на портфейла отчита ДСК. За периода януари–март банката добавя 421 млн. евро нови жилищни заеми, а общият обем достига 5.3 млрд. евро. На годишна база ръстът възлиза на около 1.57 млрд. евро. Сред останалите водещи банки сериозна активност показват Уникредит Булбанк с 170 млн. евро ново кредитиране, Пощенска банка със 147 млн. евро и ОББ със 126 млн. евро.
Най-висок процентен ръст при ипотеките записва Прокредит банк. Към края на първото тримесечие на 2026 г. жилищният й портфейл достига 244 млн. евро, което представлява увеличение от близо 109% спрямо началото на предходната година.
При потребителските кредити лидер за разглеждания период е Пощенска банка, която увеличава портфейла си с 129 млн. евро до общо 2.48 млрд. евро. ДСК също остава сред основните играчи в сегмента, като за първите три месеца на годината добавя 109 млн. евро, а общият обем на потребителските й заеми вече достига 4.3 млрд. евро. Значителен принос имат и ОББ с 54.5 млн. евро, както и Ти Би Ай Банк с 53.8 млн. евро.
Най-сериозен растеж в относително изражение отчита българският клон на турската държавна банка T.C. Ziraat Bankası. Институцията бележи увеличение както на тримесечна, така и на годишна база, съответно със 127.9% и 215.5%. За цялата банкова система потребителското кредитиране нараства с 401 млн. евро през първото тримесечие и достига 12.6 млрд. евро.
Силна динамика се наблюдава и при корпоративното финансиране, където секторът отново отчита над 1 млрд. евро ръст. Най-активни през периода са Уникредит Булбанк и ДСК. Първата увеличава корпоративния си портфейл с почти 243 млн. евро до близо 6.3 млрд. евро, а втората – с 224 млн. евро до 4.04 млрд. евро. Пощенска банка и ОББ също продължават да разширяват бизнеса си, макар и с по-умерени темпове спрямо предходни тримесечия. Българската банка за развитие също отчита осезаемо увеличение, като портфейлът й нараства със 133 млн. евро до 684 млн. евро.
Очакванията са високата ликвидност в банковата система да продължи да стимулира кредитирането и през следващите месеци, особено след освобождаването на значителен ресурс вследствие на намалените резервни изисквания. В същото време БНБ предприема стъпки за ограничаване на прекомерното кредитно разширяване. От средата на 2027 г. антицикличният капиталов буфер ще бъде увеличен до 2.25%, което ще изисква от банките по-голям капитал срещу отпуснатите кредити.
Рискове пред пазара обаче остават възможното икономическо забавяне, свързано с конфликта в Иран и повишените енергийни цени. Ускоряването на инфлацията също може да повлияе негативно върху потреблението и търсенето на банково финансиране.
Източник: вестник „Капитал“
